Това, което се случи през последните десетилетия в България, с пълно основание може да бъде наречено "европеизация". Българинът започва да се отнася към бедността все повече като европеец, а не като човек от "втория" или "третия" свят и са налице тенденциите:
1. Икономическият и социалният модел на България води до съществено намаляване на относителния дял на хората, които по европейска дефиниция са бедни. Ако трендовете се запазят, в следващите десетина години можем да очакваме догонване - ако не на отличниците, то поне на средняците в ЕС.
2. Българите все повече "страдат" от заболяването на развитите западни демокрации - нарастването на дистанцията между средната класа и най-богатите в обществото. При нас това се случва с изпреварващи темпове.
Молове са пълни, магистралите са пълни, задръствания, милиони оборот по празници, далавери на всякъде.
Стига мрънкане.
Всичко, което се случва в България е резултат на действия на българите. Защото всички предпочитат да мрънкат, вместо да правят нещо. 3 часа ще ми мрънкат защо не е почистен тротоар от сняг, вместо да го почистят, защото
1. Не е тяхна работа
2. Нямат лопата
3. Студено
4-. Много
5. Къде да го хвърлям?
Безкрайни сравнения с европейци трябва да започват от субективно начално АЗ , а след това да се иска нещо от някого.